5 abr 2009, 14:14

Прошка

  Poesía » Otra
934 0 0

Печален образ, на стената любим портрет,

всяка вечер ще виждаш моя силует,

колкото и тъжно да звучи,

ще си спомняш тез думи:

 

„Красиво е да се прощава,

но може късно да е до тогава,

защото убиваш ме с мълчание

и така причиняваш ми страдание.

 

Виж погледа ми празен,

разкрива многото си лица,

страхът, толкова коварен,

че ще се разкрие моята душа.

 

И в плен е тя

на тъжната веселба,

няма как да  я изцеря,

защото изгаря в жарта.

 

Бавно, постепенно и неусетно

угасват моите мечти,

остава само желание едно,

да кажеш „Прощавам ти”.

 

На шут се правя всеки ден

и се чувствам променен.

Кой съм аз и що да сторя?

Трябва ли със себе си да се преборя?

 

Не забравяй тез стихове печални,

породени от нечия самота,

казани думи нахални,

накърнили вътрешната красота.

 

Ако разкриеш някому това,

завинаги ще погубиш моята душа

и всичко ще отрека…

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Джон Ретъл Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...