5 апр. 2009 г., 14:14

Прошка

938 0 0

Печален образ, на стената любим портрет,

всяка вечер ще виждаш моя силует,

колкото и тъжно да звучи,

ще си спомняш тез думи:

 

„Красиво е да се прощава,

но може късно да е до тогава,

защото убиваш ме с мълчание

и така причиняваш ми страдание.

 

Виж погледа ми празен,

разкрива многото си лица,

страхът, толкова коварен,

че ще се разкрие моята душа.

 

И в плен е тя

на тъжната веселба,

няма как да  я изцеря,

защото изгаря в жарта.

 

Бавно, постепенно и неусетно

угасват моите мечти,

остава само желание едно,

да кажеш „Прощавам ти”.

 

На шут се правя всеки ден

и се чувствам променен.

Кой съм аз и що да сторя?

Трябва ли със себе си да се преборя?

 

Не забравяй тез стихове печални,

породени от нечия самота,

казани думи нахални,

накърнили вътрешната красота.

 

Ако разкриеш някому това,

завинаги ще погубиш моята душа

и всичко ще отрека…

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Джон Ретъл Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...