Печален образ, на стената любим портрет,

всяка вечер ще виждаш моя силует,

колкото и тъжно да звучи,

ще си спомняш тез думи:

„Красиво е да се прощава,

но може късно да е до тогава,

защото убиваш ме с мълчание

и така причиняваш ми страдание.”

Виж погледа ми празен,

разкрива многото си лица,

страхът, толкова коварен,

че ще се разкрие моята душа.

И в плен е тя

на тъжната веселба,

няма как да  я изцеря,

защото изгаря в жарта.

Бавно, постепенно и неусетно

угасват моите мечти,

остава само желание едно,

да кажеш „Прощавам ти”.

На шут се правя всеки ден

и се чувствам променен.

Кой съм аз и що да сторя?

Трябва ли със себе си да се преборя?

Не забравяй тез стихове печални,

породени от нечия самота,

казани думи нахални,

накърнили вътрешната красота.

Ако разкриеш някому това,

завинаги ще погубиш моята душа

и всичко ще отрека…