2 mar 2014, 18:58  

Прошка

  Poesía
707 0 3

Прошка


Празници се трупат,
докато Пролетта
чакаме. Все трудят
се хората - беда
не е да седнем с теб
на пълната софра
пред димен топъл хлеб,
пред чаши-езера
от тъмно вино. Цвят
събрало есента,
стопля днес душата
и както песента
лее се! Земята
още спи. Прости
и прошка дай,
че дълго ще постùш
пред празника на Май!



¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даниела Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Ена!
  • Хубав е стихът, не се впечатлявай от тази критика.
    Няма да обяснявам защо...
    Пиши и вярвай в поезията си - тя е страхотна.
    Толкова финес има в нея и така леко се лее... и си имаш стил, който на мен ми допада много.
    Интересна постройка, но не спъва при четене, както ми се е случвало при някои автори. Личи си, че това не е желание за оригиналничене.
    Много ме развълнува душата на стиха...

    Чудесно изразено...
    Благодаря ти!
  • Не обичам да споря, щом така сте го усетили - това е Ваше право! Единствено ще припомня стиха на Вапцаров и мнението на тогавашната критика! Не правя сравнение, просто много отдавна и от опит зная, че хората никога не са готови да посрещнат новото, дори и когато тъй много искат то да дойде! Стихът е умишлено накъсан чрез техниката на анжамбмана, не съблюдава правилната цезура, за да насочи вниманието от формата към същността! Но кой ли и кога ли се е интересувал от същността?!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...