Nejnostt (Даниела Тодорова)
194 703
2.03.2014 г., 18:58 ч.  

Прошка 

  Поезия
517 0 3

Прошка


Празници се трупат,
докато Пролетта
чакаме. Все трудят
се хората - беда
не е да седнем с теб
на пълната софра
пред димен топъл хлеб,
пред чаши-езера
от тъмно вино. Цвят
събрало есента,
стопля днес душата
и както песента
лее се! Земята
още спи. Прости
и прошка дай,
че дълго ще постùш
пред празника на Май!



© Даниела Тодорова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Ена!
  • Хубав е стихът, не се впечатлявай от тази критика.
    Няма да обяснявам защо...
    Пиши и вярвай в поезията си - тя е страхотна.
    Толкова финес има в нея и така леко се лее... и си имаш стил, който на мен ми допада много.
    Интересна постройка, но не спъва при четене, както ми се е случвало при някои автори. Личи си, че това не е желание за оригиналничене.
    Много ме развълнува душата на стиха...

    Чудесно изразено...
    Благодаря ти!
  • Не обичам да споря, щом така сте го усетили - това е Ваше право! Единствено ще припомня стиха на Вапцаров и мнението на тогавашната критика! Не правя сравнение, просто много отдавна и от опит зная, че хората никога не са готови да посрещнат новото, дори и когато тъй много искат то да дойде! Стихът е умишлено накъсан чрез техниката на анжамбмана, не съблюдава правилната цезура, за да насочи вниманието от формата към същността! Но кой ли и кога ли се е интересувал от същността?!
Предложения
: ??:??