2.03.2014 г., 18:58  

Прошка

704 0 3

Прошка


Празници се трупат,
докато Пролетта
чакаме. Все трудят
се хората - беда
не е да седнем с теб
на пълната софра
пред димен топъл хлеб,
пред чаши-езера
от тъмно вино. Цвят
събрало есента,
стопля днес душата
и както песента
лее се! Земята
още спи. Прости
и прошка дай,
че дълго ще постùш
пред празника на Май!



Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниела Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Ена!
  • Хубав е стихът, не се впечатлявай от тази критика.
    Няма да обяснявам защо...
    Пиши и вярвай в поезията си - тя е страхотна.
    Толкова финес има в нея и така леко се лее... и си имаш стил, който на мен ми допада много.
    Интересна постройка, но не спъва при четене, както ми се е случвало при някои автори. Личи си, че това не е желание за оригиналничене.
    Много ме развълнува душата на стиха...

    Чудесно изразено...
    Благодаря ти!
  • Не обичам да споря, щом така сте го усетили - това е Ваше право! Единствено ще припомня стиха на Вапцаров и мнението на тогавашната критика! Не правя сравнение, просто много отдавна и от опит зная, че хората никога не са готови да посрещнат новото, дори и когато тъй много искат то да дойде! Стихът е умишлено накъсан чрез техниката на анжамбмана, не съблюдава правилната цезура, за да насочи вниманието от формата към същността! Но кой ли и кога ли се е интересувал от същността?!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...