2 мар. 2014 г., 18:58 2014-03-19T11:36:43+02:00

Прошка

Поэзия

705 0 3

Прошка

Празници се трупат,
докато Пролетта
чакаме. Все трудят
се хората - беда
не е да седнем с теб
на пълната софра
пред димен топъл хлеб,
пред чаши-езера
от тъмно вино. Цвят
събрало есента,
стопля днес душата
и както песента
лее се! Земята
още спи. Прости
и прошка дай,
че дълго ще постùш
пред празника на Май!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Nejnostt (Даниела Тодорова)

Благодаря, Ена!

2016-03-17T04:10:24+02:00
Ена (Елена Гоцева)

Хубав е стихът, не се впечатлявай от тази критика.
Няма да обяснявам защо...
Пиши и вярвай в поезията си - тя е страхотна.
Толкова финес има в нея и така леко се лее... и си имаш стил, който на мен ми допада много.
Интересна постройка, но не спъва при четене, както ми се е случвало при някои автори. Личи си, че това не е желание за оригиналничене.
Много ме развълнува душата на стиха...

Чудесно изразено...
Благодаря ти!

2014-07-29T21:59:21+03:00
Nejnostt (Даниела Тодорова)

Не обичам да споря, щом така сте го усетили - това е Ваше право! Единствено ще припомня стиха на Вапцаров и мнението на тогавашната критика! Не правя сравнение, просто много отдавна и от опит зная, че хората никога не са готови да посрещнат новото, дори и когато тъй много искат то да дойде! Стихът е умишлено накъсан чрез техниката на анжамбмана, не съблюдава правилната цезура, за да насочи вниманието от формата към същността! Но кой ли и кога ли се е интересувал от същността?!

2014-03-03T02:29:58+02:00