Отпиваш от чашата,
която вече си прелял
и някак сякаш се задавяш
от глътката, която си налял.

Чувстваш се отровен - 

колко трябва да си пил?
И мислиш си: "Боже, колко съм сгрешил..."

Ранявал си човека - не веднъж
и отхапвал си му от душата -
хапка като камък тежка.

Обичал си, 

но що за обич да е тази?

Отчаян си - и някак осъзнал си,
че добър си, но в душата лош си.

Тъжно ти е.
Вярвали са в теб.
Обичали са те, когато нужда имал си,
но казал ли си ти поне веднъж: "Благодаря"?
Не, ти просто замълча...

Сам си.
Знаеш, че двама може да не излекуват рана,
но поне не я разрастват, там,
където най е задълбана...