Отпиваш от чашата,
която вече си прелял
и някак сякаш се задавяш
от глътката, която си налял.
Чувстваш се отровен -
колко трябва да си пил?
И мислиш си: "Боже, колко съм сгрешил..."
Ранявал си човека - не веднъж
и отхапвал си му от душата -
хапка като камък тежка.
Обичал си,
но що за обич да е тази?
Отчаян си - и някак осъзнал си,
че добър си, но в душата лош си.
Тъжно ти е.
Вярвали са в теб.
Обичали са те, когато нужда имал си,
но казал ли си ти поне веднъж: "Благодаря"?
Не, ти просто замълча...
Сам си.
Знаеш, че двама може да не излекуват рана,
но поне не я разрастват, там,
където най е задълбана...
© Евърмор Всички права запазени