7.12.2013 г., 19:32

Прошка

410 1 0

Отпиваш от чашата,
която вече си прелял
и някак сякаш се задавяш
от глътката, която си налял.

Чувстваш се отровен - 

колко трябва да си пил?
И мислиш си: "Боже, колко съм сгрешил..."

Ранявал си човека - не веднъж
и отхапвал си му от душата -
хапка като камък тежка.

 

Обичал си, 

но що за обич да е тази?

 

Отчаян си - и някак осъзнал си,
че добър си, но в душата лош си.


Тъжно ти е.
Вярвали са в теб.
Обичали са те, когато нужда имал си,
но казал ли си ти поне веднъж: "Благодаря"?
Не, ти просто замълча...

Сам си.
Знаеш, че двама може да не излекуват рана,
но поне не я разрастват, там,
където най е задълбана...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евърмор Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...