22 dic 2007, 10:55

Прошка

  Poesía
855 0 6

Една усмивка, един мираж - потънали в безкрая.

Едни очи, един стремеж - винаги ще търся, зная.

 

Една протегната ръка жадува за последен път.

Очите търсят тебе за едничък поглед.

 

Устните те молят за последна прошка.

Прости, че тъй малко те познавах.

 

Ти беше искрица светлина!

Ти беше нежна доброта!

 

За тебе думите не стигат.

Напусна живота тъй млад.

 

Остави светла диря за нас.

Ще нося вечен спомен за хубавите дни.

 

Прости, приятелю, обичам те от все сърце!!!

 

 

                                                                в памет на Калин Петров

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ана Узунова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....