Прошка
Една усмивка, един мираж - потънали в безкрая.
Едни очи, един стремеж - винаги ще търся, зная.
Една протегната ръка жадува за последен път.
Очите търсят тебе за едничък поглед.
Устните те молят за последна прошка.
Прости, че тъй малко те познавах.
Ти беше искрица светлина!
Ти беше нежна доброта!
За тебе думите не стигат.
Напусна живота тъй млад.
Остави светла диря за нас.
Ще нося вечен спомен за хубавите дни.
Прости, приятелю, обичам те от все сърце!!!
в памет на Калин Петров
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ана Узунова Всички права запазени
