Dec 22, 2007, 10:55 AM

Прошка

  Poetry
862 0 6

Една усмивка, един мираж - потънали в безкрая.

Едни очи, един стремеж - винаги ще търся, зная.

 

Една протегната ръка жадува за последен път.

Очите търсят тебе за едничък поглед.

 

Устните те молят за последна прошка.

Прости, че тъй малко те познавах.

 

Ти беше искрица светлина!

Ти беше нежна доброта!

 

За тебе думите не стигат.

Напусна живота тъй млад.

 

Остави светла диря за нас.

Ще нося вечен спомен за хубавите дни.

 

Прости, приятелю, обичам те от все сърце!!!

 

 

                                                                в памет на Калин Петров

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ана Узунова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...