Dec 22, 2007, 10:55 AM

Прошка

  Poetry
857 0 6

Една усмивка, един мираж - потънали в безкрая.

Едни очи, един стремеж - винаги ще търся, зная.

 

Една протегната ръка жадува за последен път.

Очите търсят тебе за едничък поглед.

 

Устните те молят за последна прошка.

Прости, че тъй малко те познавах.

 

Ти беше искрица светлина!

Ти беше нежна доброта!

 

За тебе думите не стигат.

Напусна живота тъй млад.

 

Остави светла диря за нас.

Ще нося вечен спомен за хубавите дни.

 

Прости, приятелю, обичам те от все сърце!!!

 

 

                                                                в памет на Калин Петров

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ана Узунова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...