5 ene 2008, 17:40

Прошка ли е нужна

  Poesía
1.5K 0 11

Искам (научи ме) да умирам
като птица, паднала в нощта.
Научи ме кама в сърцето да забивам
с недописаната (като стих) съдба.

Свали ми кървавото слънце,
за да го потопя (в океан дълбок).
Дари ми от душата си зрънце,
за да го превърна (на малкото дете) в зов.

Паля (към Бога) свещ
и се моля за сълзи.
Падам на камъка (от молби) горещ,
заравям в земята мечти.

Прощаваш ли за живота (недовършен)?
Прошка ли е нужна
на духа ми (прекършен)?
Прошка ли е нужна...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Завинаги Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • БРАВО!!!
  • Вени,помня.Не е нужно да си припомням .Съжалявам,че не писах, но през празниците бях в Благоевград и нямах възможност Мерси.С най-искрени пожелания за теб,мила.
  • Завърна се...ТРИУМФАЛНО!ах, как липсваше ако знаеш!
    :Ама с предпоследния ред - няма да се разберем! Нужно ли е пак да повтаряме стари неща.... я, да си припомниш бързо(нещо специално за теб)! Ти си знаеш. Поздрави за силния стих, Мария
  • Мерси за тези думи.Много се радвам,че ви харесва.
    Рени,а пък за мен е най-близкото до същността ми и душата ми.Коментарът ти значи много за мен(както и на всички останали разбира се)
    Пламене, а аз се покланям пред вас,приятели,защото вие ме вдъхновявате да пиша.
    С много обич,мили откровенци.И усмивки
  • Прощаваш ли за живота (недовършен)?
    Прошка ли е нужна
    на духа ми (прекършен)?
    Прошка ли е нужна...
    Харесва ми...!Поздрави

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...