5.01.2008 г., 17:40

Прошка ли е нужна

1.5K 0 11

Искам (научи ме) да умирам
като птица, паднала в нощта.
Научи ме кама в сърцето да забивам
с недописаната (като стих) съдба.

Свали ми кървавото слънце,
за да го потопя (в океан дълбок).
Дари ми от душата си зрънце,
за да го превърна (на малкото дете) в зов.

Паля (към Бога) свещ
и се моля за сълзи.
Падам на камъка (от молби) горещ,
заравям в земята мечти.

Прощаваш ли за живота (недовършен)?
Прошка ли е нужна
на духа ми (прекършен)?
Прошка ли е нужна...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Завинаги Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • БРАВО!!!
  • Вени,помня.Не е нужно да си припомням .Съжалявам,че не писах, но през празниците бях в Благоевград и нямах възможност Мерси.С най-искрени пожелания за теб,мила.
  • Завърна се...ТРИУМФАЛНО!ах, как липсваше ако знаеш!
    :Ама с предпоследния ред - няма да се разберем! Нужно ли е пак да повтаряме стари неща.... я, да си припомниш бързо(нещо специално за теб)! Ти си знаеш. Поздрави за силния стих, Мария
  • Мерси за тези думи.Много се радвам,че ви харесва.
    Рени,а пък за мен е най-близкото до същността ми и душата ми.Коментарът ти значи много за мен(както и на всички останали разбира се)
    Пламене, а аз се покланям пред вас,приятели,защото вие ме вдъхновявате да пиша.
    С много обич,мили откровенци.И усмивки
  • Прощаваш ли за живота (недовършен)?
    Прошка ли е нужна
    на духа ми (прекършен)?
    Прошка ли е нужна...
    Харесва ми...!Поздрави

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...