26 nov 2010, 20:35

Прошка ти искам

  Poesía
3.4K 1 3

Колко грешки във живота си направих,

колко хора нараних?

И мислеше, че те забравих,

но аз не съм - в сърцето си ми ти.

 

Някъде по пътя се изгубих.

Все вървях, не знаех накъде.

Търсих себе си, но не сполучих,

сигурно съм много лош човек.

 

Моя майчице свята с посребрели коси,

прошка ти искам сега на колене.

Знам, нараних те, но ти ми прости -

не си спомняй с лошо за мене.

 

Прости на свойта дъщеря,

че в нощите без сън те все оставя.

Прости ми, майко, за това.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Звезделина Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....