Колко грешки във живота си направих,
колко хора нараних?
И мислеше, че те забравих,
но аз не съм - в сърцето си ми ти.
Някъде по пътя се изгубих.
Все вървях, не знаех накъде.
Търсих себе си, но не сполучих,
сигурно съм много лош човек.
Моя майчице свята с посребрели коси,
прошка ти искам сега на колене.
Знам, нараних те, но ти ми прости -
не си спомняй с лошо за мене.
Прости на свойта дъщеря,
че в нощите без сън те все оставя.
Прости ми, майко, за това.
© Звезделина Василева Всички права запазени