12 mar 2019, 8:43

Прошка в четири сезона

  Poesía » Otra
733 1 3

Простих на Пролетта, която

не идваше при мен, когато исках аз.

Простих и на доброто Лято, което се

усмихваше, но ме лишаваше от плод.

Простих и на Есента, която много

пъти ме вкарваше в мъгли, а аз -

детето сънувах утрини роси.

Простих на Зимата – жестока,

която ме притискаше между своите

стени, но само тя- единствена ми

показа белотата на своите сестри.

Сега напролет съм кокиче, което

разцъфтява и през Май, а през

Лятото съм твоето момиче

със есенни коси от огнен жар.

През Зимата мога да напиша

името си върху снега и да ти

оставя мека топлина в съня.

 

10.03.2019 г

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Тодорка Атанасова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...