12 mar 2019, 8:43

Прошка в четири сезона

  Poesía » Otra
726 1 3

Простих на Пролетта, която

не идваше при мен, когато исках аз.

Простих и на доброто Лято, което се

усмихваше, но ме лишаваше от плод.

Простих и на Есента, която много

пъти ме вкарваше в мъгли, а аз -

детето сънувах утрини роси.

Простих на Зимата – жестока,

която ме притискаше между своите

стени, но само тя- единствена ми

показа белотата на своите сестри.

Сега напролет съм кокиче, което

разцъфтява и през Май, а през

Лятото съм твоето момиче

със есенни коси от огнен жар.

През Зимата мога да напиша

името си върху снега и да ти

оставя мека топлина в съня.

 

10.03.2019 г

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Тодорка Атанасова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....