Простих на Пролетта, която
не идваше при мен, когато исках аз.
Простих и на доброто Лято, което се
усмихваше, но ме лишаваше от плод.
Простих и на Есента, която много
пъти ме вкарваше в мъгли, а аз -
детето сънувах утрини роси.
Простих на Зимата – жестока,
която ме притискаше между своите
стени, но само тя- единствена ми
показа белотата на своите сестри.
Сега напролет съм кокиче, което ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up