Прошка в четири сезона
Простих на Пролетта, която
не идваше при мен, когато исках аз.
Простих и на доброто Лято, което се
усмихваше, но ме лишаваше от плод.
Простих и на Есента, която много
пъти ме вкарваше в мъгли, а аз -
детето сънувах утрини роси.
Простих на Зимата – жестока,
която ме притискаше между своите
стени, но само тя- единствена ми
показа белотата на своите сестри.
Сега напролет съм кокиче, което
разцъфтява и през Май, а през
Лятото съм твоето момиче
със есенни коси от огнен жар.
През Зимата мога да напиша
името си върху снега и да ти
оставя мека топлина в съня.
10.03.2019 г
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Тодорка Атанасова Всички права запазени
има живот!
