Прощален стих в последни редове - последните думи на уморено сърце.

Един просяк от този свят си отива - гладувал, но наситил се на толкова печал,

пресметнал що има и всичко от себе си раздал.

Начувствал се на болка,

препил със горчиви сълзи -

поизтупва овехтялата роба 

и за последно отправя поглед към народа.

А очите му гледат - все тъга.

Брат, брата си убива,

друг предава любяща съпруга,

трети на дете надеждите погубва.

С печална усмивка лицето му се изрисува...

Това ли, Животе, ми  предложи?

Да срещам човеци с изгнили души и вълчи кожи!? 

Прости ми!

Друг живот, по-добър 

в друг свят ми се предложи.

На колене паднал и за първи път в тъмнината съзрял светлина - Бог му подавал приятелска ръка.

Такова щастие изпитал, такава доброта -

спасение получил, намерил свобода.