22 окт. 2013 г., 21:02

Прощален стих

722 0 0

Прощален стих в последни редове - последните думи на уморено сърце.

Един просяк от този свят си отива - гладувал, но наситил се на толкова печал,

пресметнал що има и всичко от себе си раздал.

Начувствал се на болка,

препил със горчиви сълзи -

поизтупва овехтялата роба 

и за последно отправя поглед към народа.

А очите му гледат - все тъга.

Брат, брата си убива,

друг предава любяща съпруга,

трети на дете надеждите погубва.

С печална усмивка лицето му се изрисува...

Това ли, Животе, ми  предложи?

Да срещам човеци с изгнили души и вълчи кожи!? 

Прости ми!

Друг живот, по-добър 

в друг свят ми се предложи.

На колене паднал и за първи път в тъмнината съзрял светлина - Бог му подавал приятелска ръка.

Такова щастие изпитал, такава доброта -

спасение получил, намерил свобода.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Миглена Спасова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...