22 окт. 2013 г., 21:02

Прощален стих

720 0 0

Прощален стих в последни редове - последните думи на уморено сърце.

Един просяк от този свят си отива - гладувал, но наситил се на толкова печал,

пресметнал що има и всичко от себе си раздал.

Начувствал се на болка,

препил със горчиви сълзи -

поизтупва овехтялата роба 

и за последно отправя поглед към народа.

А очите му гледат - все тъга.

Брат, брата си убива,

друг предава любяща съпруга,

трети на дете надеждите погубва.

С печална усмивка лицето му се изрисува...

Това ли, Животе, ми  предложи?

Да срещам човеци с изгнили души и вълчи кожи!? 

Прости ми!

Друг живот, по-добър 

в друг свят ми се предложи.

На колене паднал и за първи път в тъмнината съзрял светлина - Бог му подавал приятелска ръка.

Такова щастие изпитал, такава доброта -

спасение получил, намерил свобода.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Миглена Спасова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...