Oct 22, 2013, 9:02 PM

Прощален стих

  Poetry » Other
718 0 0

Прощален стих в последни редове - последните думи на уморено сърце.

Един просяк от този свят си отива - гладувал, но наситил се на толкова печал,

пресметнал що има и всичко от себе си раздал.

Начувствал се на болка,

препил със горчиви сълзи -

поизтупва овехтялата роба 

и за последно отправя поглед към народа.

А очите му гледат - все тъга.

Брат, брата си убива,

друг предава любяща съпруга,

трети на дете надеждите погубва.

С печална усмивка лицето му се изрисува...

Това ли, Животе, ми  предложи?

Да срещам човеци с изгнили души и вълчи кожи!? 

Прости ми!

Друг живот, по-добър 

в друг свят ми се предложи.

На колене паднал и за първи път в тъмнината съзрял светлина - Бог му подавал приятелска ръка.

Такова щастие изпитал, такава доброта -

спасение получил, намерил свобода.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Миглена Спасова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...