2 abr 2017, 21:43

Прощална

  Poesía » Civil
631 0 0

Президентът днес си тръгва,

жалко, жалко, мистър Бийн,

щял за Щатите да ръгва

комсомолчото с билета син.

 

Президента Бийн се цели

в нов отвъден океански пост,

там ще мели врели-некипели

пак за Евроатлантическия мост . . .

 

Президента днес си тръгва,

ех, защо бе, мистър Бийн,

кой ли още се залъгва

Бийн в лавината бил снегорин.?!

 

Бийн е пръв авторитет,

да бе, да бе, ама не!

Гредоред с просперитет,

Бийн със санкциите напред!

 

Таткото ни бил на всички,

браво, браво мистър Бийн,

Бийн със своите парички,

един за всички, всички за един!

 

Пезидента Бийн призна,

че сме стигнали далече,

корабът с оръфани платна,

вече толкоз е далече, че протече . . .

 

Утре кой ще те почуква,

старият, но нов играч,

от върховното статукво

ментор в следващия мач?!

 

Кърпичките оредяха

от пристанищния кей,

изпращачите не махат

от крайбрежния бордей?!

 

Президентът взе, че тръгна,

ех, най-после мистър Бийн,

взе народът, че отдъхна

от геройския си син!

 

гр. София, 19.01.2017 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...