kukudiva (Ана Николова)
28 35
29 mar 2005, 21:07

Прощално 

  Poesía
1161 0 7
Зная, че можеш без мен
и без тебе аз също ще мога.
Ще минават пак ден подир ден,
ще се сменят пак радост и болка.

Ще умират слънца и луни,
ще се раждат дървета и хора,
ще се питам къде ли си ти,
но да плача не смея, не мога!

Аз зная, че можеш без мен
и след мен, че ще имаш и други,
но след време ще спреш победен,
победен, остарял и ненужен.

И след време аз пак ще съм тук
остаряла, побеляла и чужда,
а до мене ще крачи някой друг
от когото не съм имала нужда!

Аз зная, че можеш без мен,
без теб аз също ще мога,
остарели, побелели, на мечтите във плен
за среща във друга епоха!

© Ана Николова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Ами излишно е да казвам, че стихотворението е много хубаво и емоционално, но като го прочетох, си спомних точно това, което си описала...явно и ти се надяваш за среща някъде в друг свят..
  • Много е истинско, силно е, развълнува ме...Пиша 6.
  • Вложено силно чувство!Всичко е преходно..само истинското остава вечно,защото е било в сърцето!
  • Благодаря ви за хубавите думи момичета.Прощални думи за една голяма любов,за съжаление изречени наистина.Но както казват хората времето лекува.
  • Понякога губим в живота,но винаги се надяваме нещо да се промени...

    Поздрави за стиха!
  • Прекрасно е! Написала си го сякаш на един дъх. Това са тъжните истини в живота. 6
  • Стихът ти е много силен, Ана! Надявам се, че няма да ти се наложи да кажеш тия думи наистина на някой на когото държиш...
Propuestas
: ??:??