3 mar 2007, 14:51

Прощално

  Poesía
1.4K 0 2
Стана студено
като в сърцето ми.
Сняг заваля -
ледени снежинки от очите ми.
Китка сухи цветя -
последна нежност от теб
донесох в моя дом.
Стоплих си премръзналите длани
с пламъка от горящата ти снимка.
Взех ти образа от спомените
и нахраних с него гладните врабчета.
Захвърлих любовта си на снега.
Тя стене там разплакана, унищожена.
Помахва ми с премръзнала  ръка за сбогом.
Достойнството ми пада на колене
с молба, да се смиля над него.
С отчаянието палим па цигара,
омраза сяда тихичко при нас.
Луната се смили единствено над мене -
разкъса нишката на четирите години,
обви сърцето ми с леден дъх.
Изтри те теб от мислите и от живота ми
И като вълшебница с вълшебна пръчка - лунен лъч,
ми подари тя свободата.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Галя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...