3 mar 2007, 14:51

Прощално

  Poesía
1.4K 0 2
Стана студено
като в сърцето ми.
Сняг заваля -
ледени снежинки от очите ми.
Китка сухи цветя -
последна нежност от теб
донесох в моя дом.
Стоплих си премръзналите длани
с пламъка от горящата ти снимка.
Взех ти образа от спомените
и нахраних с него гладните врабчета.
Захвърлих любовта си на снега.
Тя стене там разплакана, унищожена.
Помахва ми с премръзнала  ръка за сбогом.
Достойнството ми пада на колене
с молба, да се смиля над него.
С отчаянието палим па цигара,
омраза сяда тихичко при нас.
Луната се смили единствено над мене -
разкъса нишката на четирите години,
обви сърцето ми с леден дъх.
Изтри те теб от мислите и от живота ми
И като вълшебница с вълшебна пръчка - лунен лъч,
ми подари тя свободата.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Галя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...