Прощално
Стана студено
като в сърцето ми.
Сняг заваля -
ледени снежинки от очите ми.
Китка сухи цветя -
последна нежност от теб
донесох в моя дом.
Стоплих си премръзналите длани
с пламъка от горящата ти снимка.
Взех ти образа от спомените
и нахраних с него гладните врабчета.
Захвърлих любовта си на снега.
Тя стене там разплакана, унищожена.
Помахва ми с премръзнала ръка за сбогом.
Достойнството ми пада на колене
с молба, да се смиля над него.
С отчаянието палим па цигара,
омраза сяда тихичко при нас.
Луната се смили единствено над мене -
разкъса нишката на четирите години,
обви сърцето ми с леден дъх.
Изтри те теб от мислите и от живота ми
И като вълшебница с вълшебна пръчка - лунен лъч,
ми подари тя свободата.
като в сърцето ми.
Сняг заваля -
ледени снежинки от очите ми.
Китка сухи цветя -
последна нежност от теб
донесох в моя дом.
Стоплих си премръзналите длани
с пламъка от горящата ти снимка.
Взех ти образа от спомените
и нахраних с него гладните врабчета.
Захвърлих любовта си на снега.
Тя стене там разплакана, унищожена.
Помахва ми с премръзнала ръка за сбогом.
Достойнството ми пада на колене
с молба, да се смиля над него.
С отчаянието палим па цигара,
омраза сяда тихичко при нас.
Луната се смили единствено над мене -
разкъса нишката на четирите години,
обви сърцето ми с леден дъх.
Изтри те теб от мислите и от живота ми
И като вълшебница с вълшебна пръчка - лунен лъч,
ми подари тя свободата.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Галя Всички права запазени
