За моята любима баба - винаги ще те носим в сърцата си!
Възпях аз всичко на света –
любов, омраза, самота,
но нещо днес ме разлюля –
разбрах, че не описах аз смъртта.
Стоим във стаята и плачем.
Не си отивай ти от нас,
но пред смъртта ний нищичко не значим
и те изпращаме във този час.
Очите впервам във лицето ти,
то тъй красиво е във този ден,
но ти не сещаш погледа ми ...