Прощално
За моята любима баба - винаги ще те носим в сърцата си!
Възпях аз всичко на света –
любов, омраза, самота,
но нещо днес ме разлюля –
разбрах, че не описах аз смъртта.
Стоим във стаята и плачем.
Не си отивай ти от нас,
но пред смъртта ний нищичко не значим
и те изпращаме във този час.
Очите впервам във лицето ти,
то тъй красиво е във този ден,
но ти не сещаш погледа ми
и бавно тръгваш си от мен.
Ръката ти с тревога хващам,
но тя смразява ме... тъга!
И аз изплашено глава поклащам
и пада на страната ти сълза.
И аз я трия „Събуди се!”
шептя безпомощна сега,
но някой шепне „Откажи се!
Не ще да стане вече тя”
И аз ридая, тихичко ридая
и всички ме окайват пак,
но аз за хората нехая
и плача пак във този мрак.
Прости ми, бабче, че те пуснах...
Не исках, но не пита ме смъртта,
аз бавничко до тебе се отпуснах...
Знай, с тебе не умира любовта.
Положиха те бавно във земята,
превърнала се в твоя пристан сетен
и аз стоя пред теб в сълзи облята
и на кръста слагам цвете.
Но ти не знаеш, няма как да разбереш –
земята стиска те в прегръдка здрава.
В сърцата наши никога не ще умреш,
добрите хора не потъват във забрава.
Сега почивай ти във своя дом
и нека сянка пазят ти цветята,
това за теб последен е подслон,
а ние плачем с болка във сърцата.
Почивай в мир и ни пази от там!
При ангелите, знам, си ти сега!
Почивай в мир, а ний ще плачем тук без срам
и знаем, ще сме с теб във вечността.
„Обичаме те!” – тихо шепнем,
а ти ни гледаш пак отгоре.
Без теб не можем, цели тръпнем
кафявите очи пак да отвориш.
Но ти не шавваш даже,
а ние плачем пак, но не за теб,
а за това, че те изгубихме,
завинаги си тръгна от живота ти...
И никоя рима не ще е достатъчна
и никоя песен не ще съживи.
Нас ти беляза ни с безброй отпечатъци –
в тъга и обич сърцето гори.
Аз винаги ще те нося отляво,
ще бъдеш ти спътница моя до край!
Ах, колко обичам те... Чуваш ли, бабо?
Чуй ме – обичам те... Винаги – знай!
5.09.2008г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Яна Всички права запазени
осеща се колко много обичаш сввоята баба и нека остане завинаги любовта в сърцата! Мисля че и неината е била такава до сетния час...