Sep 11, 2008, 10:58 PM

Прощално

  Poetry » Other
5.7K 0 3

За моята любима баба - винаги ще те носим в сърцата си!


Възпях аз всичко на света –

любов, омраза, самота,

но нещо днес ме разлюля –

разбрах, че не описах аз смъртта.

Стоим във стаята и плачем.

Не си отивай ти от нас,

но пред смъртта ний нищичко не значим

и те изпращаме във този час.

Очите впервам във лицето ти,

то тъй красиво е във този ден,

но ти не сещаш погледа ми

и бавно тръгваш си от мен.

Ръката ти с тревога хващам,

но тя смразява ме... тъга!

И аз изплашено глава поклащам

и пада на страната ти сълза.

И аз я трия „Събуди се!”

шептя безпомощна сега,

но някой шепне „Откажи се!

Не ще да стане вече тя”

И аз ридая, тихичко ридая

и всички ме окайват пак,

но аз за хората нехая

и плача пак във този мрак.

Прости ми, бабче, че те пуснах...

Не исках, но не пита ме смъртта,

аз бавничко до тебе се отпуснах...

Знай, с тебе не умира любовта.

Положиха те бавно във земята,

превърнала се в твоя пристан сетен

и аз стоя пред теб в сълзи облята

и на кръста слагам цвете.

Но ти не знаеш, няма как да разбереш –

земята стиска те в прегръдка здрава.

В сърцата наши никога не ще умреш,

добрите хора не потъват във забрава.

Сега почивай ти във своя дом

и нека сянка пазят ти цветята,

това за теб последен е подслон,

а ние плачем с болка във сърцата.

Почивай в мир и ни пази от там!

При ангелите, знам, си ти сега!

Почивай в мир, а ний ще плачем тук без срам

и знаем, ще сме с теб във вечността.

„Обичаме те!” – тихо шепнем,

а ти ни гледаш пак отгоре.

Без теб не можем, цели тръпнем

кафявите очи пак да отвориш.

Но ти не шавваш даже,

а ние плачем пак, но не за теб,

а за това, че те изгубихме,

завинаги си тръгна от живота ти...

И никоя рима не ще е достатъчна

и никоя песен не ще съживи.

Нас ти беляза ни с безброй отпечатъци –

в тъга и обич сърцето гори.

Аз винаги ще те нося отляво,

ще бъдеш ти спътница моя до край!

Ах, колко обичам те... Чуваш ли, бабо?

Чуй ме – обичам те... Винаги – знай!

 

5.09.2008г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Яна All rights reserved.

Comments

Comments

  • разплака ме.Браво!Бъди силна!
  • Много силен стих!
    Много е емоционално! Браво!
    Браво, че си имала сили да го напишеш!
    И знай:
    В сърцата наши никога не ще умреш,

    добрите хора не потъват във забрава. !
    Това е достатъчно!
    Финалът също е много силен!
    Поздрав, Яна!
  • Направо съм изумена стихът ти е Великолепен осеща се колко много обичаш сввоята баба и нека остане завинаги любовта в сърцата! Мисля че и неината е била такава до сетния час...

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...