30 oct 2010, 18:05

Прощално

  Poesía » Otra
615 0 1

 

*На приятел. Почивай в мир.

 

 

 

В нощта ясно отекват стъпки на невидими духове.

И се борят да завладеят нашето „утре” зли умове.

В скръбта ясно отекват камбанени стонове.

И не питат нас дали после ще страдаме повече.

 

В тишината на хладното минало носят се птици.

И със тях ято послания - жадувани гургулици.

В полета на орела ореол приглушен се издига.

И в невидима риза за земята своя ожида.

 

В паралел се понасят невидими смълчани луни.

И в небосклона оставят своите ризници сиви.

В пълнолунните нощи грачат гарвани черни.

И се къпят във мрака наште тела низвергнати.

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Криста Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....