30 oct 2010, 18:05

Прощално

  Poesía » Otra
619 0 1

 

*На приятел. Почивай в мир.

 

 

 

В нощта ясно отекват стъпки на невидими духове.

И се борят да завладеят нашето „утре” зли умове.

В скръбта ясно отекват камбанени стонове.

И не питат нас дали после ще страдаме повече.

 

В тишината на хладното минало носят се птици.

И със тях ято послания - жадувани гургулици.

В полета на орела ореол приглушен се издига.

И в невидима риза за земята своя ожида.

 

В паралел се понасят невидими смълчани луни.

И в небосклона оставят своите ризници сиви.

В пълнолунните нощи грачат гарвани черни.

И се къпят във мрака наште тела низвергнати.

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Криста Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...