Oct 30, 2010, 6:05 PM

Прощално

  Poetry » Other
618 0 1

 

*На приятел. Почивай в мир.

 

 

 

В нощта ясно отекват стъпки на невидими духове.

И се борят да завладеят нашето „утре” зли умове.

В скръбта ясно отекват камбанени стонове.

И не питат нас дали после ще страдаме повече.

 

В тишината на хладното минало носят се птици.

И със тях ято послания - жадувани гургулици.

В полета на орела ореол приглушен се издига.

И в невидима риза за земята своя ожида.

 

В паралел се понасят невидими смълчани луни.

И в небосклона оставят своите ризници сиви.

В пълнолунните нощи грачат гарвани черни.

И се къпят във мрака наште тела низвергнати.

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Криста All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...