Oct 30, 2010, 6:05 PM

Прощално

  Poetry » Other
614 0 1

 

*На приятел. Почивай в мир.

 

 

 

В нощта ясно отекват стъпки на невидими духове.

И се борят да завладеят нашето „утре” зли умове.

В скръбта ясно отекват камбанени стонове.

И не питат нас дали после ще страдаме повече.

 

В тишината на хладното минало носят се птици.

И със тях ято послания - жадувани гургулици.

В полета на орела ореол приглушен се издига.

И в невидима риза за земята своя ожида.

 

В паралел се понасят невидими смълчани луни.

И в небосклона оставят своите ризници сиви.

В пълнолунните нощи грачат гарвани черни.

И се къпят във мрака наште тела низвергнати.

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Криста All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...