30.10.2010 г., 18:05

Прощално

613 0 1

 

*На приятел. Почивай в мир.

 

 

 

В нощта ясно отекват стъпки на невидими духове.

И се борят да завладеят нашето „утре” зли умове.

В скръбта ясно отекват камбанени стонове.

И не питат нас дали после ще страдаме повече.

 

В тишината на хладното минало носят се птици.

И със тях ято послания - жадувани гургулици.

В полета на орела ореол приглушен се издига.

И в невидима риза за земята своя ожида.

 

В паралел се понасят невидими смълчани луни.

И в небосклона оставят своите ризници сиви.

В пълнолунните нощи грачат гарвани черни.

И се къпят във мрака наште тела низвергнати.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Криста Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...