29 ene 2009, 23:08

Прощално

  Poesía » Otra
1.3K 0 12

Запазих в себе си красивото

от полъха на думи, носещи любов.

С усмивка отговорих на трънливото

и стъпках на Земята всеки мръсен плод.

 

Омръзна ли ми да съм винаги прилична?

А нека казва кой каквото ще!

Аз мога и да бъда и цинична -

така омразата  дали ще спре?

 

Запазих в себе си доброто -

от него има всеки между нас,

но всеки ден се ражда злото,

погубваме се всеки час.

 

Прощална вечер... мракът е навред,

обвил небето повече от вчера,

но аз ще продължавам все напред,

защото с любовта си винаги печеля! 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивелина Цветкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Добре сте дошли в нашето градче!Вратите са широко отворени!
  • E, Иве, тази година сте домакини. Да бе станала барем вратата да ни отвориш... Поздрави отдалеч, кой знае - можем пък и да се видим, да те убедим да се върнеш в сайта, а? Ив
  • Пишеш прекрасно !!!
    Остани тук и пиши ...
    Поздрави!!!
  • Прекрасно е!Ще продължа да чета стиховете ти !
  • Благодаря ви приятели!Просто ще продължа да чета стиховете ви, но няма да публикувам.Вие сте страхотни!Аз няма да спра да пиша, защото поезията е моят живот(пиша от 4 клас).
    Желая успех на всички!
    Казвам сбогом на тези, които не заслужават да ме четат.
    Ще бъда тук до вас, защото ви обичам

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...