Запазих в себе си красивото
от полъха на думи, носещи любов.
С усмивка отговорих на трънливото
и стъпках на Земята всеки мръсен плод.
Омръзна ли ми да съм винаги прилична?
А нека казва кой каквото ще!
Аз мога и да бъда и цинична -
така омразата дали ще спре?
Запазих в себе си доброто -
от него има всеки между нас,
но всеки ден се ражда злото,
погубваме се всеки час.
Прощална вечер... мракът е навред,
обвил небето повече от вчера,
но аз ще продължавам все напред,
защото с любовта си винаги печеля!
© Ивелина Цветкова Todos los derechos reservados