пебълс (Ивелина Цветкова)
120 623
29 янв. 2009 г., 23:08

Прощално 

  Поэзия » Другая
1052 0 12

Запазих в себе си красивото

от полъха на думи, носещи любов.

С усмивка отговорих на трънливото

и стъпках на Земята всеки мръсен плод.

 

Омръзна ли ми да съм винаги прилична?

А нека казва кой каквото ще!

Аз мога и да бъда и цинична -

така омразата  дали ще спре?

 

Запазих в себе си доброто -

от него има всеки между нас,

но всеки ден се ражда злото,

погубваме се всеки час.

 

Прощална вечер... мракът е навред,

обвил небето повече от вчера,

но аз ще продължавам все напред,

защото с любовта си винаги печеля! 

 

© Ивелина Цветкова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Добре сте дошли в нашето градче!Вратите са широко отворени!
  • E, Иве, тази година сте домакини. Да бе станала барем вратата да ни отвориш... Поздрави отдалеч, кой знае - можем пък и да се видим, да те убедим да се върнеш в сайта, а? Ив
  • Пишеш прекрасно !!!
    Остани тук и пиши ...
    Поздрави!!!
  • Прекрасно е!Ще продължа да чета стиховете ти !
  • Благодаря ви приятели!Просто ще продължа да чета стиховете ви, но няма да публикувам.Вие сте страхотни!Аз няма да спра да пиша, защото поезията е моят живот(пиша от 4 клас).
    Желая успех на всички!
    Казвам сбогом на тези, които не заслужават да ме четат.
    Ще бъда тук до вас, защото ви обичам
  • Ние сме зад всяко твое решение, Иве!
    Ако решиш си тръгни, но когато решиш пък да се върнеш, ще си добре дошла.
    Всички ние тук пишем за удоволствие. Съобразяваме се основно със собственото си желание да пишем.
    Ти го правиш със сърцето си, значи трябва да продължиш, та дори и да не публикуваш тук.
    Желая ти успех, мило момиче!
  • защо ме натъжаваш, мила Ивелина...
    не обичам разделите, мъчно ми е, когато някой си отива...
    бих, те помолила, да останеш...и се надявам на това...с обич...
    заради поезията...
  • Преди време подкрепих някого в този сайт, сега съжалявам, че го направих. Не е заслужавало. Аз също вече избягвам да влизам тук, освен заради уважението към любимите си автори. Не ми харесва. Не се чувствам спокойна. Не приемам нещата такива каквито по-рано, дори и стиховете не усещам така, както някога. Просто в един момент нещо се пречупи. Както и да е... В такова море от характери, неминуемо се стига до това, както и заради тази показност... Макар, че няма да спра да казвам, че първо трябва да сме хора, после поети / ако изобщо сме/. Дори не пиша почти вече, и да напиша нещо го пускам с предубеждение тук. Но въпреки това това е първото място в което попаднах и харесвам много автори като такива и като хора.
    Успех, Иве! Когато ти залипсва, просто се върни, без да обръщаш внимание на това което ще последва. Човек трябва да опита...
  • Когато доброто стори място, то по закони древни ,пошлоста празнува по таверни!
    Ако, истински обичаш поезията си и това което си ни споделила ,то твоето място е и тук!!Ще те четем и в другите сайтове,но без откровенията ти ще ни е по-празно! Ще уважа решението ти!!!Успех!
  • Само смелите не напускат кораба!
    До... нови срещи на брега, Иве!
  • красиво стихотворение... наистина съжалявам, че е за сбогом...
  • И в България така става...свесните напускат.
Предложения
: ??:??