29 янв. 2009 г., 23:08

Прощално

1.3K 0 12

Запазих в себе си красивото

от полъха на думи, носещи любов.

С усмивка отговорих на трънливото

и стъпках на Земята всеки мръсен плод.

 

Омръзна ли ми да съм винаги прилична?

А нека казва кой каквото ще!

Аз мога и да бъда и цинична -

така омразата  дали ще спре?

 

Запазих в себе си доброто -

от него има всеки между нас,

но всеки ден се ражда злото,

погубваме се всеки час.

 

Прощална вечер... мракът е навред,

обвил небето повече от вчера,

но аз ще продължавам все напред,

защото с любовта си винаги печеля! 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивелина Цветкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Добре сте дошли в нашето градче!Вратите са широко отворени!
  • E, Иве, тази година сте домакини. Да бе станала барем вратата да ни отвориш... Поздрави отдалеч, кой знае - можем пък и да се видим, да те убедим да се върнеш в сайта, а? Ив
  • Пишеш прекрасно !!!
    Остани тук и пиши ...
    Поздрави!!!
  • Прекрасно е!Ще продължа да чета стиховете ти !
  • Благодаря ви приятели!Просто ще продължа да чета стиховете ви, но няма да публикувам.Вие сте страхотни!Аз няма да спра да пиша, защото поезията е моят живот(пиша от 4 клас).
    Желая успех на всички!
    Казвам сбогом на тези, които не заслужават да ме четат.
    Ще бъда тук до вас, защото ви обичам

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...