Приятели, другари мои, братя и сестри,
живяхме заедно в радост и беди.
Осем години учихме и се смяхме
и към по-добро бъдеще се стремяхме.
В началото мислехме, че пътят е лесен,
но уви - сега разбрахме, че не е лесно.
Всичко ни се струваше като детска песен
и решихме да продължим по пътя честно.
Оставихме празна класната стая,
в нея няма повече усмивки.
Тъжни сме, защото настъпи края
на преживяванията ни красиви. ...