10.09.2009 г., 12:32

Прощално

812 0 0

Приятели, другари мои, братя и сестри,
живяхме заедно в радост и беди.
Осем години учихме и се смяхме
и към по-добро бъдеще се стремяхме.
В началото мислехме, че пътят е лесен,
но уви - сега разбрахме, че не е лесно.
Всичко ни се струваше като детска песен
и решихме да продължим по пътя честно.
Оставихме празна класната стая,
в нея няма повече усмивки.
Тъжни сме, защото настъпи края
на преживяванията ни красиви.
Заедно искахме да докоснем звездите
и те да ни сбъднат мечтите.
Заедно мечтаехме слънцето да покорим
и да може в живота по-лесно да вървим.
Но пътищата ни се разделиха,
всеки пое по своя път.
Вече всеки е отговорен за себе си
и пътищата не ще ни разделят.
Аз никога не ще ви забравя,
с вас прекарах част от живото си.
Знайте, вече каквото и да направя,
вие ще останете завинаги в сърцето ми.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катерина Радева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...