Sep 10, 2009, 12:32 PM

Прощално

  Poetry » Other
818 0 0

Приятели, другари мои, братя и сестри,
живяхме заедно в радост и беди.
Осем години учихме и се смяхме
и към по-добро бъдеще се стремяхме.
В началото мислехме, че пътят е лесен,
но уви - сега разбрахме, че не е лесно.
Всичко ни се струваше като детска песен
и решихме да продължим по пътя честно.
Оставихме празна класната стая,
в нея няма повече усмивки.
Тъжни сме, защото настъпи края
на преживяванията ни красиви.
Заедно искахме да докоснем звездите
и те да ни сбъднат мечтите.
Заедно мечтаехме слънцето да покорим
и да може в живота по-лесно да вървим.
Но пътищата ни се разделиха,
всеки пое по своя път.
Вече всеки е отговорен за себе си
и пътищата не ще ни разделят.
Аз никога не ще ви забравя,
с вас прекарах част от живото си.
Знайте, вече каквото и да направя,
вие ще останете завинаги в сърцето ми.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катерина Радева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...