Приятели, другари мои, братя и сестри,
живяхме заедно в радост и беди.
Осем години учихме и се смяхме
и към по-добро бъдеще се стремяхме.
В началото мислехме, че пътят е лесен,
но уви - сега разбрахме, че не е лесно.
Всичко ни се струваше като детска песен
и решихме да продължим по пътя честно.
Оставихме празна класната стая,
в нея няма повече усмивки.
Тъжни сме, защото настъпи края
на преживяванията ни красиви.
Заедно искахме да докоснем звездите
и те да ни сбъднат мечтите.
Заедно мечтаехме слънцето да покорим
и да може в живота по-лесно да вървим.
Но пътищата ни се разделиха,
всеки пое по своя път.
Вече всеки е отговорен за себе си
и пътищата не ще ни разделят.
Аз никога не ще ви забравя,
с вас прекарах част от живото си.
Знайте, вече каквото и да направя,
вие ще останете завинаги в сърцето ми.