28 nov 2010, 19:44

Прощално

  Poesía
1.9K 0 11

 

 

                               ''Прощално''

 

 

        Здравей, Слънчице!

 

Много мислих...

Всъщност,

не съм преставала да го правя...

И РЕШИХ...!

 

 

Всеки ден през декември

ще получаваш по една

картичка от мен...

По една

за всичките 31 месеца,

откакто сме заедно...

 

 

Всеки ден през декември

ще те прегръщам

чрез вятъра

по 124 пъти на ден...

За всичките 124 седмици,

откакто сме заедно...

 

 

Всеки ден през декември

Слънцето ще те целува

вместо мен

по 868 пъти на ден...

За всичките 868 дни,

откакто сме заедно...

 

 

Всяка нощ през декември

устните ми ще шептят

по 20832 пъти

колко те Обичам...

За всичките 20832 часа,

откакто сме заедно...

 

 

Всеки ден и всяка нощ

през декември

ще благодаря на БОГ

по 1249920 пъти...

За всяка секунда,

откакто сме заедно.

 

 

И ще се моля

да ми даде сила

и да ми помогне -

ДА СПРА ДА ТЕ ОБИЧАМ!

 

 

Ще получиш 2 смс-а и 1/2...

По един за всяка година,

откакто сме заедно...

Третият ще бъде недовършен...

Като последната ни трета година...

 

 

Ще поискам да те видя

само още веднъж...

За да изпия до дъно

Отровата на Нашата ЛЮБОВ!

 

И ще си отида...

  Този път...

     Може би...

       ЗАВИНАГИ...!

 

 

В последния ден

на декември,

... ще окова сърцето си!

Ще го заключа...

за Любовта...

И ЗА ТЕБ...

 

И ще скрия ключа

в най-тъмното кътче

на съзнанието си...

 

 

   БЛАГОДАРЯ ТИ ЗА ВСИЧКО, СЛЪЧИЦЕ МОЕ!!!

 

 

          НИКОГА НЯМА ДА ТЕ ЗАБРАВЯ!!!

 

 

 

http://www.vbox7.com/play:141fb5d0

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даниела Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...