8 nov 2005, 20:24

Прощално

  Poesía
1.2K 0 3
П Р О Щ А Л Н О

на Милка


Отиде си от този свят
и няма никой да те замени!
Отиде си - една душа голяма!
Една усмивка блага,беше ти!

Духът ти борбен често ме крепеше,
утеха беше в трудните ми дни.
Приятелство ни свързваше голямо,
взаимна обич имахме,нали?

Какво,че ни разделяха години?
Нима е фактор възрастта?
Споделяхме,по темите любими...
и задушевност имаше една.

Звезда ли стана на небето?
Намери ли душата ти покой?
Аз вечно ще те нося във сърцето,
скъп спомен ще останеш - вечно мой!


07.11.2004

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Драгова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много боли, когато си отиде приятел!Не може да се опише колко!
  • Тъга, тъга и пак тъга, но важното е че спомените в сърцето, никой не може да ни ги вземе.Те ще ни топлят и те ще ни разплакват, важното е да не забравяме скъпия за нас човек, макар и да го няма вече........
  • Успяла си да предадеш болката. Няма да казвам суперлативи, понеже ми се струва, че няма да са на място. 6

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...