Прощално

Poesía » Otra

1K 0 0

Татко! Сърдиш ли ми се? Кажи ми?

Че на празника последен не дойдох?

Искал си да видиш всички близки,

ала мен ме нямаше сред тях...

Сигурно си страдал много, татко...

И сърцето ти затуй не издържа...

Че далече ориста отпрати

твоята голяма дъщеря...

Татко, миличък! Прости ми!

Молих те и в сетния ти час...

Някога и някъде пак ще се видим...

Дотогава... БОГ да бъде с нас!

03.02.2013 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0