3 февр. 2016 г., 07:44

Прощално

1K 0 0

Татко! Сърдиш ли ми се? Кажи ми?

Че на празника последен не дойдох?

Искал си да видиш всички близки,

ала мен ме нямаше сред тях...

 

Сигурно си страдал много, татко...

И сърцето ти затуй не издържа...

Че далече ориста отпрати

твоята голяма дъщеря...

 

Татко, миличък! Прости ми!

Молих те и в сетния ти час...

Някога и някъде пак ще се видим...

Дотогава... БОГ да бъде с нас!

 

03.02.2013 г.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...