Прощално

Poetry » Other

1K 0 0

Татко! Сърдиш ли ми се? Кажи ми?

Че на празника последен не дойдох?

Искал си да видиш всички близки,

ала мен ме нямаше сред тях...

Сигурно си страдал много, татко...

И сърцето ти затуй не издържа...

Че далече ориста отпрати

твоята голяма дъщеря...

Татко, миличък! Прости ми!

Молих те и в сетния ти час...

Някога и някъде пак ще се видим...

Дотогава... БОГ да бъде с нас!

03.02.2013 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0