5 may 2016, 7:44

Прощално

  Poesía
670 0 4

по " Партизан за бой се стяга"

 

Емигрант за път се стяга,
куфарът реди добре.
Стекове с цигари слага,
ред ракия, ред с мезе.
Той отива надалече,
сякаш тръгва на война,
пет буркана със гювечи,
лютеница, създърма.
Цял вързоп със люти чушки,
копър, джоджан и лющян,
дрехи няма да са нужни,
дрехи ще си купи там.
Как във двайсет килограма
важното да подреди?
Няма място за салами,
от компот ще се лиши.
Той със близки се прощава
и отлита на гурбет.
Псува родната държава
с опустелия късмет.
Ще се върне след година,
куфар ще напълни той.
И отново ще замине
за насъщния на бой.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....