Brezar111 (Людмил Нешев)
81 1005
27 ago 2016, 22:39

Прощално 

  Poesía » Otra
3778 15 35

ПРОЩАЛНО

(На баща ми 1927 – 3.08.2016)

 

Тъмно стана отвън, притаено.

Люшна немощно пламък свещта

от дъха, взел си сбогом със земното,

и притихна в дланта ми дланта,

що градила бе; щедро дарявала

ласка бащина, грижа и плод;

вместо думи, с дела осветявала

моя път към достоен живот.

 

Младостта ми бе мътна река.

Тъй се случи... Допуснах куп грешки.

Ти не вдигна с укор ръка.

Бе родител, другар и Човека,

в чийто поглед (с присъща виталност)

зървах болка за блудния син.

Затова и в години скитални

бях самотен, но нивга самин.

 

Явно взел съм от твоята воля.

Надмогнах скръбта, слабостта.

Не ми даде за прошка да моля -

опрости ме до грош с гордостта,

че ме виждаш съзряващ; намиращ

и в незнайното верния брод.

Тази блага усмивка, разбираща!

Свята бащина обич до гроб!

 

Колко пъти наум съм изричал

онези, тъй важни слова:

че те тача, ценя и обичам.

Зная, сторих го късно. Едва,

когато живецът в очите

надяваше здрачното було,

отброявайки с капчици дните

до нашето днешно сбогуване.

 

И в това пощади ме, изчака!

Галех белите, свидни коси.

Бе ти сладка водицата, тате,

от ръката синовна, нали?

Сит ли тръгна? – Опитвах се, знаеш...

Непосилен за теб, вехне хляба.

Само късче взе – слънчева благост,

с пожеланата прасковка зряла.

 

Душен август е. Нощ. Зазорява.

Как тежи ми и колко боли!

Иде изгрев, но в него те няма.

Чезнат горе последни звезди.

Небето сълзица отрони –

най-тъжната своя звезда.

В миг едничък стопи се безспоменно.

Ти остави ни трайна следа.

 

15.08.2016   

© Людмил Нешев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Притихнах...
  • Много трогателна творба! Чувства, излезли направо от душата, в знак на синовна обич! Вечна му памет!
  • Силно, любвеобилно, чувствено! От достоен син!
  • Силно и трогателно! Макар и по-късно осъзнат, изпълнил си синовния си дълг и си "изпратил" баща си като достоен син на тачен и обичан родител!
  • Вечна му памет! Поклон! Дядо Зем.
  • Дълго ще живее загубата в теб... Светла му памет!
  • Изживяна, изстрадана, безвъзвратна загуба, когато някой си отиде завинаги...."Всяка човешка смърт
    ме намалява..." Силно трогателно!!! Вечна памет!
  • Просто ме разплака!
    Поклон!
  • Толкова обич има в стиха... сигурна съм че и той я е усетил и без много думи. Щастливци сме ние които имаме хубави спомени от родителите... не с всеки е така.🍁
  • !
  • Съкровено.
  • Преди 20 дни неочаквано изпратих мама.Боли ужасно! Може би затова приемам написаното толкова лично.Сякаш чета мои мисли.
  • Поклон. Моите съболезнования. Разбирам те напълно и ти съчувствам.
  • Искрено, чувствено, неподправено и въздействащо... Поклон пред паметта му! Изповедта ти със сигурност е стигнала до баща ти!
  • Аз рано, рано изгубих родителите си. но кагато и да си отидат, те си остават непрежалими. Съчувствам ти и ти вярвам, Людмиле!
  • Много силно посвещение!
  • По нашите места, за някои поменни ритуали, възрастните хора използват израза: „Правим го, за да му стане „видно” на човека и на онзи свят”. Та и аз тъй... Водещият мотив да кача стихото бе именно този, а не да демонстрирам умения или да парадирам със скръбта си. Получих изненадващо високи оценки и коментарно присъствие. Приемам ги единствено като израз на човещина и причастност. Дойдоха и двама автори, които по една или друга причина не очаквах да видя тук. Но те са тук и това силно ме трогна. Оценям жеста им по достойнство.
  • Светла памет! Великолепен стих. Сигурна съм, че баща ти го е чул. Поздрав, Людмил!
  • ... !
  • Вечна му памет!
  • Хубаво стихотворение, Людмиле! Дай боже всеки родител да получи, когато му дойде времето, такъв дан на синовна признателност. Ползвам повода да поднеса и моите искрени съболезнования.
  • Благодаря на всички вас, които поспряхте на тъжната ми страничка и оставихте знак за съпричастност към този, макар и блед графичен израз на синовна мъка! Уважихте паметта на човек, когото не познавате, но уверявам ви, той заслужава вашето уважение. Живя достойно, без да се пести. Завидно трудолюбие и характерова уравновесеност са само част от светлите качества, които притежаваше.
    Всички желаем да обичаме и да бъдем обичани през целия си живот. Колко от нас го постигат? Аз имах щастието да съм свидетел на такава любов между двама души, да зареждам вярата си в нейната постижимост. Родителите ми го доказваха през всичките шестдесет години съвместен живот. Имах чувството, че са забравили имената си, защото измисляха свои си гальовни думички, с които да се обръщат един към друг. Често ставаха обект на полузавистливи забележки от рода: „Виж ги, ма, тия остаряха, а още ходят, хванати за ръце, кат младоженци”.
    Любовта винаги е функция от двама, а баща ми бе значима величина в нея.
  • Поклон!
  • Поклон!
  • Лека му пръст на баща ти. Приятелска прегръдка за теб. Приемам смъртта като нещо естествено. Това не означава, че на човек не му е тъжно, че човекът не липсва. Липсва, но ... такъв е животът. В един и същи ден едни се раждат, други умират и животът продължава... Хубаво е, че сте имали време да се сбогувате. И за двамата мисля е важно.
  • Синовна обич към достоен баща! Поклон!
  • Светла му памет!
  • Поклон!
  • Прекрасно посвещение. Браво!
  • Поклон!
  • Не знам как си успял да го довършиш и как си издържал, но евала! Определено ако има живот след смъртта, то твоят баща ще го започне с една голяма усмивка на лицето! Искрени съболезнования!
  • Мир на душата му! Съболезнования Людмиле!
  • Мир и светлина на душата му!Поклон!
  • Поклон!
  • Поклон!
Propuestas
: ??:??