Прощално
ПРОЩАЛНО
(На баща ми 1927 – 3.08.2016)
Тъмно стана отвън, притаено.
Люшна немощно пламък свещта
от дъха, взел си сбогом със земното,
и притихна в дланта ми дланта,
що градила бе; щедро дарявала
ласка бащина, грижа и плод;
вместо думи, с дела осветявала
моя път към достоен живот.
Младостта ми бе мътна река.
Тъй се случи... Допуснах куп грешки.
Ти не вдигна с укор ръка.
Бе родител, другар и Човека,
в чийто поглед (с присъща виталност)
зървах болка за блудния син.
Затова и в години скитални
бях самотен, но нивга самин.
Явно взел съм от твоята воля.
Надмогнах скръбта, слабостта.
Не ми даде за прошка да моля -
опрости ме до грош с гордостта,
че ме виждаш съзряващ; намиращ
и в незнайното верния брод.
Тази блага усмивка, разбираща!
Свята бащина обич до гроб!
Колко пъти наум съм изричал
онези, тъй важни слова:
че те тача, ценя и обичам.
Зная, сторих го късно. Едва,
когато живецът в очите
надяваше здрачното було,
отброявайки с капчици дните
до нашето днешно сбогуване.
И в това пощади ме, изчака!
Галех белите, свидни коси.
Бе ти сладка водицата, тате,
от ръката синовна, нали?
Сит ли тръгна? – Опитвах се, знаеш...
Непосилен за теб, вехне хляба.
Само късче взе – слънчева благост,
с пожеланата прасковка зряла.
Душен август е. Нощ. Зазорява.
Как тежи ми и колко боли!
Иде изгрев, но в него те няма.
Чезнат горе последни звезди.
Небето сълзица отрони –
най-тъжната своя звезда.
В миг едничък стопи се безспоменно.
Ти остави ни трайна следа.
15.08.2016
© Людмил Нешев All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Притихнах...
-
Много трогателна творба! Чувства, излезли направо от душата, в знак на синовна обич! Вечна му памет!
-
Силно, любвеобилно, чувствено! От достоен син!
-
Силно и трогателно! Макар и по-късно осъзнат, изпълнил си синовния си дълг и си "изпратил" баща си като достоен син на тачен и обичан родител!
-
Вечна му памет! Поклон! Дядо Зем.
-
Дълго ще живее загубата в теб... Светла му памет!
-
Изживяна, изстрадана, безвъзвратна загуба, когато някой си отиде завинаги...."Всяка човешка смърт
ме намалява..." Силно трогателно!!! Вечна памет! -
Просто ме разплака!
Поклон! -
Толкова обич има в стиха... сигурна съм че и той я е усетил и без много думи. Щастливци сме ние които имаме хубави спомени от родителите... не с всеки е така.🍁
-
!
-
Съкровено.
-
Преди 20 дни неочаквано изпратих мама.Боли ужасно! Може би затова приемам написаното толкова лично.Сякаш чета мои мисли.
-
Поклон. Моите съболезнования. Разбирам те напълно и ти съчувствам.
-
Искрено, чувствено, неподправено и въздействащо... Поклон пред паметта му! Изповедта ти със сигурност е стигнала до баща ти!
-
Аз рано, рано изгубих родителите си. но кагато и да си отидат, те си остават непрежалими. Съчувствам ти и ти вярвам, Людмиле!
-
Много силно посвещение!
-
По нашите места, за някои поменни ритуали, възрастните хора използват израза: „Правим го, за да му стане „видно” на човека и на онзи свят”. Та и аз тъй... Водещият мотив да кача стихото бе именно този, а не да демонстрирам умения или да парадирам със скръбта си. Получих изненадващо високи оценки и коментарно присъствие. Приемам ги единствено като израз на човещина и причастност. Дойдоха и двама автори, които по една или друга причина не очаквах да видя тук. Но те са тук и това силно ме трогна. Оценям жеста им по достойнство.
-
Светла памет! Великолепен стих. Сигурна съм, че баща ти го е чул. Поздрав, Людмил!
-
... !
-
Вечна му памет!
-
Хубаво стихотворение, Людмиле! Дай боже всеки родител да получи, когато му дойде времето, такъв дан на синовна признателност. Ползвам повода да поднеса и моите искрени съболезнования.
-
Благодаря на всички вас, които поспряхте на тъжната ми страничка и оставихте знак за съпричастност към този, макар и блед графичен израз на синовна мъка! Уважихте паметта на човек, когото не познавате, но уверявам ви, той заслужава вашето уважение. Живя достойно, без да се пести. Завидно трудолюбие и характерова уравновесеност са само част от светлите качества, които притежаваше.
Всички желаем да обичаме и да бъдем обичани през целия си живот. Колко от нас го постигат? Аз имах щастието да съм свидетел на такава любов между двама души, да зареждам вярата си в нейната постижимост. Родителите ми го доказваха през всичките шестдесет години съвместен живот. Имах чувството, че са забравили имената си, защото измисляха свои си гальовни думички, с които да се обръщат един към друг. Често ставаха обект на полузавистливи забележки от рода: „Виж ги, ма, тия остаряха, а още ходят, хванати за ръце, кат младоженци”.
Любовта винаги е функция от двама, а баща ми бе значима величина в нея. -
Поклон!
-
Поклон!
-
Лека му пръст на баща ти. Приятелска прегръдка за теб. Приемам смъртта като нещо естествено. Това не означава, че на човек не му е тъжно, че човекът не липсва. Липсва, но ... такъв е животът. В един и същи ден едни се раждат, други умират и животът продължава... Хубаво е, че сте имали време да се сбогувате. И за двамата мисля е важно.
-
Синовна обич към достоен баща! Поклон!
-
Светла му памет!
-
Поклон!
-
Прекрасно посвещение. Браво!
-
Поклон!
-
Не знам как си успял да го довършиш и как си издържал, но евала! Определено ако има живот след смъртта, то твоят баща ще го започне с една голяма усмивка на лицето! Искрени съболезнования!
-
Мир на душата му! Съболезнования Людмиле!
-
Мир и светлина на душата му!Поклон!
-
Поклон!
-
Поклон!
