Повярвай, тръгвам си аз,

макар и нощем мъка гърдите да стяга.

Очите срещнат ли твоите не излиза от мене ни шепот, ни глас,

и където погалиш там се всичко сковава.

А щом се засмееш пак засиява небето,

пак света става светъл, грее и мойто лице.

За миг е свободно от товара си тежък сърцето,

ала мигът е само секунда и затежава пак вляво щом изтече.

Тръгвай и ти, аз само за още няколко мига оставам,

дано не ме видиш в съня си, дано не те видя и аз. Ах, мила, за лек и душата си цяла продавам,

но теб в себе си крия до последното вдишване, до последния час.