28.07.2019 г., 13:35 ч.

Прощално 

  Поезия » Друга
553 0 0

Повярвай, тръгвам си аз,

макар и нощем мъка гърдите да стяга.

Очите срещнат ли твоите не излиза от мене ни шепот, ни глас,

и където погалиш там се всичко сковава.

 

А щом се засмееш пак засиява небето,

пак света става светъл, грее и мойто лице.

За миг е свободно от товара си тежък сърцето,

ала мигът е само секунда и затежава пак вляво щом изтече.

 

Тръгвай и ти, аз само за още няколко мига оставам,

дано не ме видиш в съня си, дано не те видя и аз. Ах, мила, за лек и душата си цяла продавам,

но теб в себе си крия до последното вдишване, до последния час.

© Един неизявен творец Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??