Повярвай, тръгвам си аз,
макар и нощем мъка гърдите да стяга.
Очите срещнат ли твоите не излиза от мене ни шепот, ни глас,
и където погалиш там се всичко сковава.
А щом се засмееш пак засиява небето,
пак света става светъл, грее и мойто лице.
За миг е свободно от товара си тежък сърцето,
ала мигът е само секунда и затежава пак вляво щом изтече.
Тръгвай и ти, аз само за още няколко мига оставам,
дано не ме видиш в съня си, дано не те видя и аз. Ах, мила, за лек и душата си цяла продавам,
но теб в себе си крия до последното вдишване, до последния час.