8 sept 2006, 19:42

ПРОЩАЛНО ПИСМО

  Poesía
3.3K 0 16
Те казаха, че аз съм те убил.
Нима бях длъжен да приема любовта ти?
Разпитваха къде, с кого съм бил,
почувствах се като герой на филм,
във който се разказва за смъртта ти.

Изправен на последния етаж,
с трепереща ръка захвърлям фаса.
Оставих те сама на онзи плаж,
да бъда с теб ми липсваше кураж,
но трийсет метра под деветата тераса

ще им докажа колко съм различен
като напиша с кръв, че те обичам.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павел Цветков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Харесах и първият ти стих...Ще те чета...Пиши!!!Можеш го...
  • може да си я довършил от любов

    хубаво. хареса ми.
  • Приеми и моите поздравления! Много въздействащ стих! Добре дошъл!
  • Благодаря на всички за хубавите думи... Наистина ме накарахте да се почувствам добре дошъл!
    Ако "Прощално писмо" ви е допаднало, моля прочетете и останалите стихове от "Отчаяна любов" - на сайта ми.

    Благодаря още веднъж,
    Павел
  • Черпя те по едно за добре дошъл...Силен стих, макар че вероятността да си я убил си остава до доказване на противното...

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...