Когато виждаш как отлита,
как в прегръдките на друг трепти,
сърцето бавно и потайно
дави се в собствените си кърви,
изпомпва кръвта без стимул без смисъл,
някак просто машинално,
с ритъм глух, все по-често равномерен
и все така ден след ден тупти,
без ясна представа какво прави,
просто живее, просто тупти,
така просто, машинално
приелo мисълта за своята мъртва душа.