Aug 21, 2007, 2:13 PM

Прост машинален ритъм

  Poetry
930 0 1
Когато виждаш как отлита,
как в прегръдките на друг трепти,
сърцето бавно и потайно
дави се в собствените си кърви,
изпомпва кръвта без стимул без смисъл,
някак просто машинално,
с ритъм глух, все по-често равномерен
и все така ден след ден тупти,
без ясна представа какво прави,
просто живее, просто тупти,
така просто, машинално
приелo мисълта за своята мъртва душа.



Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Борислав All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...